Защото нищо не можем против истината, а само за истината.2 Кор. 13:8
Non enim possumus aliquid adversus veritatem, sed pro veritate.
Фактите са на първо място. Срещу фактите не се воюва. Затова започваме всяко дело от тях и разграничаваме случилото се, твърдяното и доказаното. Фактите вече са се случили, но в съдебната зала ще се случат отново, такива, каквито ги покажем и докажем. Не винаги това, което е било, ще бъде: защото съдът вижда миналото само през доказателствата. Тук е нашата роля, нашата работа е в това как ще го види.
Честност към клиента и към себе си. Искрени са ударите на приятеля. По-добре е да чуете за слабите места в казуса от нас, отколкото от крайния акт на съда. Така, ако фактите не подкрепят позицията на клиента, казваме го още в началото. В продължение на този наш принцип се стараем да казваме какво мислим за шансовете на клиента, а не какво иска да чуе: рисковете, слабите места и реалната цена на спора или сделката – преди да е направен първият ход. Същата мярка прилагаме и към собствените си аргументи.
Право на защита. Каузата на клиента заслужава да бъде представена в най-добрата за него светлина и да получи защитата, която се дължи на всеки – с всички законни средства.
Подготовка, не обещания. Знаем правото, но неведоми са пътищата: срещу нас стоят другата страна и съдът, и никой честен адвокат не може да обещае изхода на едно дело. Може обаче да обещае подготовка. Не играем с карти, които не сме видели: преди първия ход искаме да познаваме своите карти – и колкото е възможно повече от картите на другата страна. Който иска мир, се готви за дело: изгодното споразумение получава онзи, който е готов да спори.
Проверка за конфликт на интереси. Никой не може да служи на двама господари. Затова преди всяко дело проверяваме дали не представляваме, или не сме представлявали, страна с противоположен интерес. Ако има конфликт, отказваме – колкото и интересно да е делото.
Етика. Спазваме Етичния кодекс на адвоката – не като формалност, а като условие да ни се доверят.
